Синята промяна

Нека да мечтаем, нека да се бореим и да мълвим до сетия си дъх името на нашия герой, легенда и съдба – Васил Левски – Апостола ва свободата. Дълги години, ние сините фенове бяхме в плен на пошлост, срам, болка, тъга, безумно загубени финали, подарени точки и ред други страдания. След 3-4 кръга от старта на шампионата се чудехме дали ще замършим на второ или трето място. Треперехме за мястото си в евротурнирите. Стискахме палци Божката Митрев да не допусне някой “евтин” гол от халите. Чудехме се какви дълбокомислени глупости редеше сеньор Роси. Гледахме, болеше ни и мечтаехме с онзи син и непоколебим пламък, който има единствено и само Васил Левски в очите. Вярвахме, че тази любов ще изригне и ще залее мощно всички наши врагове, ехидни мишки и предатели. Никога не е угасвала нашата вяра.

Какво точно се промени? Кои бяха белезите и да речем знаците, които предвещаваха разсичането на “гордиевия” възел? Къде започна и няма да спре похода на: треньор, публика, играчи, ръководство и всички като един огромен син и силен юмрук:

  • вярата и пламъка, който донесе Славиша Стоянович – той беше и е един Прометей, който намери героите в душите на играчите.
  • Великата синя публика – този фактор е нещо голямо и необяснимо. Това е формулата и магията за победите на любимия ни Левски. 90 минути подкрепа, сълзи в очите на радост при всеки наш гол и победа.
  • Един велик и сърцат Обертан- този французин е повече от вълшебник. От него зависи и ще зависи всичко креативно и красиво в нападение.
  • Станислав Костов и Илийката – двама нападатели готови да умрат за Левски. Спомнете си радостта последния при победния му гол срещу “папагалите”. Умишлено не споменавам Буш.
  • Луноходец ги тресе страх повече от тирето. Бившият им треньор Атуори споменаваше, че ние ще сме основни претенденти и конкуренти за титлата с “кренвиршите”.
  • Цялата “оранжево-червена” кохорта е в потрес и пълен стрес. Бълват се сценарии и бутафории час през час.
  • Върнаха се усмивките по лицата на играчите и публиката. Отбора бие и го прави красиво. Пресирами, реализираме и обръщаме мачове. При Делио Роси сякаш излизахме за хикс и напред каквото се случи- една напълно безумна и безидейна тактика.
  • Искаме титла и купа- това и напълно възможно и постижимо.

Само Левски и победа в Разград. Тях ги е стах, ние идваме. Нито капка страх, нито крачка назад….

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *