Малко високопарно звучи заглавието на статията, но просто бях длъжен да седна да пиша и да изразя мнението си. За нас – “синята общност” настъпиха тежки и черни времена. Това са времена на: предателства, раздори, разруха, ниска посещаемост плюс поредния загубен финал.  Но какво значи всичко това съизмеримо с нашата обич и любов дори след смъртта.

Човекът, който ме запали по “Левски” е дядо ми(лека му пръст). Един велик човек, който се прекланяше пред една икона – Георги Аспарухов-Гунди. Всеки път, когато моя дядо споменаваше името на великата деветка се просълзяваше и ми казваше, че с Котков – Котето са на едно по-добро място. Както всеки един от вас е чувал многократно, Господ прибира ангелите си по-рано от другите. А те са повече от: приятели, ангели, играчи на Левски и икони. Те са едно чудо, което може да ни прави горди, че са защитавали цветовете на любимия ни тим. Мерси, че Ви има..

Израстнал съм в непосредствена близост да стадиона на едно срамно четирибуквие, което сега не се знае точно какво е. Още от дете помня тяхната низост и простотия, когато кълняха и обиждаха Гунди, Котето и синия тим. Ставаше ми срамно, тъжно и жално за техните бедни души. Но колкото те повече сипеха отрова по великия ни тим, ставам все по-страстен син почитател, вниквах в целия смисъл на значението на израза : “да бъдеш левскар”.

И може би тук е момента да изложа в няколко точки, защо през всичките близо 40 години , които сам на тази планета обичам нашия тим -Левски толкова силно.

Левскар съм, защото:

1. Синият цвят е цвета на свободата и той е единствения, който основополага вселената, небето и морето.
2. Група патриоти създават с чисто безкористна цел една светиня, наречена ФК “Левски”. Това е името на най-великия българин, при споменаването му, винаги ме побиват тръпки.
3. Името на нашия клуб е символ на : доблест, чест, лоялност и родолюбие.
4. Имаме най-великата публика. Това са милиони сърца, които туптят в едно щом “Левски” стъпи на терена.
5. Защото Гунди е образа, човека, играча, ангела и иконата, за която разказвам на моя син.
6. Защото след онзи паметен гол на Кайзера срещу “Глазгоу Рейнджърс” съм плакал като малко дете.
7. Защото след кървавия гол на Гонзо срещу Чорбата всички в сектор Б полудяхме.
8. Защото този феномен го има и е на 104 години, въпреки опитите на БКП да ни унищожи, преименува и разформира.
9. Защото Списаревски е на екипита на нашите футболисти. А за него думите ще бледнеят.
10. Левскар съм и защото вярвам, че скоро ще сме пак сила и фактор и в Европа.
11. Вярвам също, че чудесата на Наско и Мъри ще се случат пак.
12. “Левски” е в и е всеки един от нас.
13. Да си левскар е чест и дълг.

Исках да кажа и напиша много неща, но вълнението в мен надделява. Не губете кураж , левскари. Идват светли времена. Ние имаме история, публика, нов треньор и дръзновение за победа. Който ни мрази под нас ще лази.  И никога не забравяйте, че нашата любов е по-силна от тяхната омраза!!

П.С Надявам се тази статия да достигне и до Славиша Стоянович.