Защо съм Левскар?
Малко високопарно звучи заглавието на статията, но просто бях длъжен да седна да пиша и да изразя мнението си. За нас – “синята общност” настъпиха тежки и черни времена. Това са времена на: предателства, раздори, разруха, ниска посещаемост плюс поредния загубен финал. Но какво значи всичко това съизмеримо с нашата обич и любов дори след смъртта.
Човекът, който ме запали по “Левски” е дядо ми(лека му пръст). Един велик човек, който се прекланяше пред една икона – Георги Аспарухов-Гунди. Всеки път, когато моя дядо споменаваше името на великата деветка се просълзяваше и ми казваше, че с Котков – Котето са на едно по-добро място. Както всеки един от вас е чувал многократно, Господ прибира ангелите си по-рано от другите. А те са повече от: приятели, ангели, играчи на Левски и икони. Те са едно чудо, което може да ни прави горди, че са защитавали цветовете на любимия ни тим. Мерси, че Ви има..
Израстнал съм в непосредствена близост да стадиона на едно срамно четирибуквие, което сега не се знае точно какво е. Още от дете помня тяхната низост и простотия, когато кълняха и обиждаха Гунди, Котето и синия тим. Ставаше ми срамно, тъжно и жално за техните бедни души. Но колкото те повече сипеха отрова по великия ни тим, ставам все по-страстен син почитател, вниквах в целия смисъл на значението на израза : “да бъдеш левскар”.
И може би тук е момента да изложа в няколко точки, защо през всичките близо 40 години , които сам на тази планета обичам нашия тим -Левски толкова силно.
Левскар съм, защото:
- Синият цвят е цвета на свободата и той е единствения, който основополага вселената, небето и морето.
- Група патриоти създават с чисто безкористна цел една светиня, наречена ФК “Левски”. Това е името на най-великия българин, при споменаването му, винаги ме побиват тръпки.
- Името на нашия клуб е символ на : доблест, чест, лоялност и родолюбие.
- Имаме най-великата публика. Това са милиони сърца, които туптят в едно щом “Левски” стъпи на терена.
- Защото Гунди е образа, човека, играча, ангела и иконата, за която разказвам на моя син.
- Защото след онзи паметен гол на Кайзера срещу “Глазгоу Рейнджърс” съм плакал като малко дете.
- Защото след кървавия гол на Гонзо срещу Чорбата всички в сектор Б полудяхме.
- Защото този феномен го има и е на 104 години, въпреки опитите на БКП да ни унищожи, преименува и разформира.
- Защото Списаревски е на екипита на нашите футболисти. А за него думите ще бледнеят.
- Левскар съм и защото вярвам, че скоро ще сме пак сила и фактор и в Европа.
- Вярвам също, че чудесата на Наско и Мъри ще се случат пак.
- “Левски” е в и е всеки един от нас.
- Да си левскар е чест и дълг.
Исках да кажа и напиша много неща, но вълнението в мен надделява. Не губете кураж , левскари. Идват светли времена. Ние имаме история, публика, нов треньор и дръзновение за победа. Който ни мрази под нас ще лази. И никога не забравяйте, че нашата любов е по-силна от тяхната омраза!!
П.С Надявам се тази статия да достигне и до Славиша Стоянович.