Да мечтаем в синьо
Мечтаем от ден едно, когато словенският лъч светлина дойде на “Герена” . Да си призная бях много скептичен към новия треньор и неговите методи. Нагледахме се на много експерименти и тъпотии. Получавахме обещания и… ?
Сега някак е различно – има усмивки, надежда и водим в таблицата на А група. Това е велико. Няма зомбита, тирета и комунистически отрочета. Има ни по-силни от всякога.
Какво се случва при г-н Стоянович :
- няма страх и сдух. Роси водеше мачовете все едно пазим резултат 5-0.
- обърнахме Дунав от 1-0.
- играчите имат настроение и се приказва за единство и разбирателство.
- публиката се завръща на стадиона.
- Водим в класирането. Не помня, кога това се беше случило за последен път.
- Съобразяват се с нас и така ще бъде. Ние сме Левски и ще бъдем винаги фактор.
- Искаме две купи и титла.
- Всички сме обединени в една цел – Роси не знаеше и не усети много неща….
- Пътят Варна – София бе огласян цяла нощ след победата над Етър.
- Бавно, но методично се налагат юноши. Юношите са нашето бъдеще.
И сега да погледна от моята Кула:
- искам да изживеем онези мигове след брилиянтния гол на Йовов срещу Олимпик (Марсилия).
- искам да сме в групите на Шампионска лига или Лига Европа.
- искам синия океан да помете с песни, факли, емоции и настроение всичко около националния стадион “Васил Левски”.
- искам Лудогорец и тиретата да са далеч зад нас и да треперят, както едно време са чували имено на Гундака и Гонзо.
- Искам да имаме тим с 10 българи и 1 чужденец, които да пеят, страдат и умират заедно и винаги със синята публика.
- искам да гледам Левски както срещу Удинезе, Глазгоу Рейнджърс и други да играе със самочувствие и смелост.
Толкова много ли искам скъпи левскари, фенове, братя и мечтатели? Ако искахме по-малко, просто нямаше сърцата да са ни сини. Само Левски – Европейски!!!!