Никой не знае или не се интересува какво се случва  с националния ни тим. Тъжно е , защото е имало и се надявам да има времена, когато футболестите да умират за родината си на зеления килим. Да мачкат и да остават без дъх. Да са истински лъвове, а не телевизионни и таблоидни звезди.

От къде идва надеждата? Петър Хубчев и нахъсан и не се съобразява с чужди намеси и внушения. Той иска всички да си раздават и да изпълняват плътно и точно тактическите му указания. Нашата игра като компастност на терена ми наподоби тази на Италия срещу Полша в петък.

Няма какво да си кривим душите – в нашия отбор звезди няма. Единственото, което може да ни изстреля нагоре е колективен дух и себераздаване 90 минути.

Как виждам мача и какво да очакваме като фенове:

• Пламен Илиев е израснал много и пази добре.
• Защита – Чорбаджийски и Бодуров трябва да внимават с острите влизания, тъй като европейските съдии не са като българските.
• Божидар Краев – нека и днес да отбележи гол или два.
• Норвегия са силов и крив тим. Като цяло не играем добре срещу скандинавски тимове. За никого не е тайна, че те първо тренират ски спортове и после се включват в най-великия спорт.
• Физически да издържим и двете полувремена. Обикновено второто полувреме нашите играчи “увяхват”.
• Над 2.5 гола в мача и победа за нашите момчета.