Сега някак е различно – има усмивки, надежда и водим в таблицата на А група. Това е велико.  Няма зомбита, тирета и комунистически отрочета. Има ни по-силни от всякога.

Какво се случва при г-н Стоянович :

• • няма страх и сдух. Роси водеше мачовете все едно пазим резултат 5-0.
  • обърнахме Дунав от 1-0.
  • играчите имат настроение и се приказва за единство и разбирателство.
  • публиката се завръща на стадиона.
  • Водим в класирането. Не помня, кога това се беше случило за последен път.
  • Съобразяват се с нас и така ще бъде. Ние сме Левски и ще бъдем винаги фактор.
  • Искаме две купи и титла.
  • Всички сме обединени в една цел – Роси не знаеше и не усети много неща….
  • Пътят Варна – София бе огласян цяла нощ след победата над Етър.
  • Бавно, но методично се налагат юноши. Юношите са нашето бъдеще.

И сега да погледна от моята Кула:

• искам да изживеем онези мигове след брилиянтния гол на Йовов срещу Олимпик (Марсилия).
• искам да сме в групите на Шампионска лига или Лига Европа.
• искам синия океан да помете с песни, факли, емоции и настроение всичко около националния стадион “Васил Левски”.
• искам Лудогорец и тиретата да са далеч зад нас и да треперят, както едно време са чували имено на Гундака и Гонзо.
• Искам да имаме тим с 10 българи и 1 чужденец, които да пеят, страдат и умират заедно и винаги със синята публика.
• искам да гледам Левски както срещу Удинезе, Глазгоу Рейнджърс и други да играе със самочувствие и смелост.

Толкова много ли искам скъпи левскари, фенове, братя и мечтатели? Ако искахме по-малко, просто нямаше сърцата да са ни сини. Само Левски – Европейски!!!!

Когато обичащ и страдаш за любимия тим, неминуемо отнасяш добрите и лошите игри към треньора. Така е във всеки един колективен спорт с топка: баскетбол, футбол, волейбол, водна топка и ред други.

Треньора е онази факла в ръката на Диоген, която осветява най-тъмните кътчета от душата на всеки играчи и извиква лъвска храброст и всеотдайност на терена. Звучи малко поетично ,но се сетете за велики успехи на треньори в историята на Левски, а и в световния и европейски футбол. Всеки се сеща от тези думи за Мъри Стоилов, Гочето, Жадното( който може да е всякакъв, но е болен левскар), Гонзо и Ясен Петров.

В световен мащаб не мога до подмина : Венгер, Моуриньо, Висенте Дел Боске, Дешам, Сари, Конте , Сър Алекс Фергюсън и Зинедин Зидан. Юрген Клоп също и велик–страст на хищник, на всеки един мач и на Ливърпул и преди на Дортмунд.

Каква е ситуацията в Левски:

• г-н Стоянович е един доста симпатичен и интелигентен словенец.
• Харесах го от първия миг, когато го видях кака се радва на трибуните след головете ни срещу Черно Море.
• Най-големия ми коз – той е балканец и знае манталитета на публика, играчи и ръководство.
• Не се губи в превода като Делио Роси.
• Засвидетелства уважение към синята публика.
• Да той има тежко наследства да изчисти главите на играчите и да наложи по-атакуващ стил на игра.
• Има желание за действие и това си личи от цялата му натура.
• С него ще спечелим много  и той ще върне публиката по трибуните.

Лично аз му гласувам доверие на 120 %. Надявам се и по-голямата част от феновете да са на моя страна. Словенецът иска да остави следа в нашите сърца и да печели: мачове, купи, уважение и чест.

Само Левски и да треперят тирета, делиорманци и ред други “приятни” тимове. Синята лавина набира скорост и ще Ви отнесе скоро всички….