Какво точно се промени? Кои бяха белезите и да речем знаците, които предвещаваха разсичането на “гордиевия” възел? Къде започна и няма да спре похода на: треньор, публика, играчи, ръководство и всички като един огромен син и силен юмрук:

• вярата и пламъка, който донесе Славиша Стоянович – той беше и е един Прометей, който намери героите в душите на играчите.
• Великата синя публика – този фактор е нещо голямо и необяснимо. Това е формулата и магията за победите на любимия ни Левски. 90 минути подкрепа, сълзи в очите на радост при всеки наш гол и победа.
• Един велик и сърцат Обертан- този французин е повече от вълшебник. От него зависи и ще зависи всичко креативно и красиво в нападение.
• Станислав Костов и Илийката – двама нападатели готови да умрат за Левски. Спомнете си радостта последния при победния му гол срещу “папагалите”. Умишлено не споменавам Буш.
• Луноходец ги тресе страх повече от тирето. Бившият им треньор Атуори споменаваше, че ние ще сме основни претенденти и конкуренти за титлата с “кренвиршите”.
• Цялата “оранжево-червена” кохорта е в потрес и пълен стрес. Бълват се сценарии и бутафории час през час.
• Върнаха се усмивките по лицата на играчите и публиката. Отбора бие и го прави красиво. Пресирами, реализираме и обръщаме мачове. При Делио Роси сякаш излизахме за хикс и напред каквото се случи- една напълно безумна и безидейна тактика.
• Искаме титла и купа- това и напълно възможно и постижимо.

Само Левски и победа в Разград. Тях ги е стах, ние идваме. Нито капка страх, нито крачка назад….