Когато обичащ и страдаш за любимия тим, неминуемо отнасяш добрите и лошите игри към треньора. Така е във всеки един колективен спорт с топка: баскетбол, футбол, волейбол, водна топка и ред други.

Треньора е онази факла в ръката на Диоген, която осветява най-тъмните кътчета от душата на всеки играчи и извиква лъвска храброст и всеотдайност на терена. Звучи малко поетично ,но се сетете за велики успехи на треньори в историята на Левски, а и в световния и европейски футбол. Всеки се сеща от тези думи за Мъри Стоилов, Гочето, Жадното( който може да е всякакъв, но е болен левскар), Гонзо и Ясен Петров.

В световен мащаб не мога до подмина : Венгер, Моуриньо, Висенте Дел Боске, Дешам, Сари, Конте , Сър Алекс Фергюсън и Зинедин Зидан. Юрген Клоп също и велик–страст на хищник, на всеки един мач и на Ливърпул и преди на Дортмунд.

Каква е ситуацията в Левски:

• г-н Стоянович е един доста симпатичен и интелигентен словенец.
• Харесах го от първия миг, когато го видях кака се радва на трибуните след головете ни срещу Черно Море.
• Най-големия ми коз – той е балканец и знае манталитета на публика, играчи и ръководство.
• Не се губи в превода като Делио Роси.
• Засвидетелства уважение към синята публика.
• Да той има тежко наследства да изчисти главите на играчите и да наложи по-атакуващ стил на игра.
• Има желание за действие и това си личи от цялата му натура.
• С него ще спечелим много  и той ще върне публиката по трибуните.

Лично аз му гласувам доверие на 120 %. Надявам се и по-голямата част от феновете да са на моя страна. Словенецът иска да остави следа в нашите сърца и да печели: мачове, купи, уважение и чест.

Само Левски и да треперят тирета, делиорманци и ред други “приятни” тимове. Синята лавина набира скорост и ще Ви отнесе скоро всички….