Нека да мечтаем, нека да се бореим и да мълвим до сетия си дъх името на нашия герой, легенда и съдба – Васил Левски – Апостола ва свободата. Дълги години, ние сините фенове бяхме в плен на пошлост, срам, болка, тъга, безумно загубени финали, подарени точки и ред други страдания. След 3-4 кръга от старта на шампионата се чудехме дали ще замършим на второ или трето място. Треперехме за мястото си в евротурнирите. Стискахме палци Божката Митрев да не допусне някой “евтин” гол от халите. Чудехме се какви дълбокомислени глупости редеше сеньор Роси. Гледахме, болеше ни и мечтаехме с онзи син и непоколебим пламък, който има единствено и само Васил Левски в очите. Вярвахме, че тази любов ще изригне и ще залее мощно всички наши врагове, ехидни мишки и предатели. Никога не е угасвала нашата вяра.

Какво точно се промени? Кои бяха белезите и да речем знаците, които предвещаваха разсичането на “гордиевия” възел? Къде започна и няма да спре похода на: треньор, публика, играчи, ръководство и всички като един огромен син и силен юмрук:

• вярата и пламъка, който донесе Славиша Стоянович – той беше и е един Прометей, който намери героите в душите на играчите.
• Великата синя публика – този фактор е нещо голямо и необяснимо. Това е формулата и магията за победите на любимия ни Левски. 90 минути подкрепа, сълзи в очите на радост при всеки наш гол и победа.
• Един велик и сърцат Обертан- този французин е повече от вълшебник. От него зависи и ще зависи всичко креативно и красиво в нападение.
• Станислав Костов и Илийката – двама нападатели готови да умрат за Левски. Спомнете си радостта последния при победния му гол срещу “папагалите”. Умишлено не споменавам Буш.
• Луноходец ги тресе страх повече от тирето. Бившият им треньор Атуори споменаваше, че ние ще сме основни претенденти и конкуренти за титлата с “кренвиршите”.
• Цялата “оранжево-червена” кохорта е в потрес и пълен стрес. Бълват се сценарии и бутафории час през час.
• Върнаха се усмивките по лицата на играчите и публиката. Отбора бие и го прави красиво. Пресирами, реализираме и обръщаме мачове. При Делио Роси сякаш излизахме за хикс и напред каквото се случи- една напълно безумна и безидейна тактика.
• Искаме титла и купа- това и напълно възможно и постижимо.

Само Левски и победа в Разград. Тях ги е стах, ние идваме. Нито капка страх, нито крачка назад….

Когато обичащ и страдаш за любимия тим, неминуемо отнасяш добрите и лошите игри към треньора. Така е във всеки един колективен спорт с топка: баскетбол, футбол, волейбол, водна топка и ред други.

Треньора е онази факла в ръката на Диоген, която осветява най-тъмните кътчета от душата на всеки играчи и извиква лъвска храброст и всеотдайност на терена. Звучи малко поетично ,но се сетете за велики успехи на треньори в историята на Левски, а и в световния и европейски футбол. Всеки се сеща от тези думи за Мъри Стоилов, Гочето, Жадното( който може да е всякакъв, но е болен левскар), Гонзо и Ясен Петров.

В световен мащаб не мога до подмина : Венгер, Моуриньо, Висенте Дел Боске, Дешам, Сари, Конте , Сър Алекс Фергюсън и Зинедин Зидан. Юрген Клоп също и велик–страст на хищник, на всеки един мач и на Ливърпул и преди на Дортмунд.

Каква е ситуацията в Левски:

• г-н Стоянович е един доста симпатичен и интелигентен словенец.
• Харесах го от първия миг, когато го видях кака се радва на трибуните след головете ни срещу Черно Море.
• Най-големия ми коз – той е балканец и знае манталитета на публика, играчи и ръководство.
• Не се губи в превода като Делио Роси.
• Засвидетелства уважение към синята публика.
• Да той има тежко наследства да изчисти главите на играчите и да наложи по-атакуващ стил на игра.
• Има желание за действие и това си личи от цялата му натура.
• С него ще спечелим много  и той ще върне публиката по трибуните.

Лично аз му гласувам доверие на 120 %. Надявам се и по-голямата част от феновете да са на моя страна. Словенецът иска да остави следа в нашите сърца и да печели: мачове, купи, уважение и чест.

Само Левски и да треперят тирета, делиорманци и ред други “приятни” тимове. Синята лавина набира скорост и ще Ви отнесе скоро всички….