Когато обичащ и страдаш за любимия тим, неминуемо отнасяш добрите и лошите игри към треньора. Така е във всеки един колективен спорт с топка: баскетбол, футбол, волейбол, водна топка и ред други.

Треньора е онази факла в ръката на Диоген, която осветява най-тъмните кътчета от душата на всеки играчи и извиква лъвска храброст и всеотдайност на терена. Звучи малко поетично ,но се сетете за велики успехи на треньори в историята на Левски, а и в световния и европейски футбол. Всеки се сеща от тези думи за Мъри Стоилов, Гочето, Жадното( който може да е всякакъв, но е болен левскар), Гонзо и Ясен Петров.

В световен мащаб не мога до подмина : Венгер, Моуриньо, Висенте Дел Боске, Дешам, Сари, Конте , Сър Алекс Фергюсън и Зинедин Зидан. Юрген Клоп също и велик–страст на хищник, на всеки един мач и на Ливърпул и преди на Дортмунд.

Каква е ситуацията в Левски:

• г-н Стоянович е един доста симпатичен и интелигентен словенец.
• Харесах го от първия миг, когато го видях кака се радва на трибуните след головете ни срещу Черно Море.
• Най-големия ми коз – той е балканец и знае манталитета на публика, играчи и ръководство.
• Не се губи в превода като Делио Роси.
• Засвидетелства уважение към синята публика.
• Да той има тежко наследства да изчисти главите на играчите и да наложи по-атакуващ стил на игра.
• Има желание за действие и това си личи от цялата му натура.
• С него ще спечелим много  и той ще върне публиката по трибуните.

Лично аз му гласувам доверие на 120 %. Надявам се и по-голямата част от феновете да са на моя страна. Словенецът иска да остави следа в нашите сърца и да печели: мачове, купи, уважение и чест.

Само Левски и да треперят тирета, делиорманци и ред други “приятни” тимове. Синята лавина набира скорост и ще Ви отнесе скоро всички….

След два дена имаме не бих казал тежко гостуване на Дунав Русе. Всичко друго освен победа ще е резил за нас, тъй като победата е генетично заложена в нашите вени. Ще започна от едно интервю, което гледах по Диема Спорт снощи.

Човекът си е направил труда да проучи всичко за нашия манталитет, публика, традиции, желания и амбиции. Много е нахъсан и каза, че ще залага на схема 4-2-3-1.

В мача с Ботев(Враца) видяхме, че в центъра се отварят много свободни пространства, което е недопустимо срещу по-класните тимове.

Лично напред е хубава да играем с Илийката, тъй като той е наш юноша и се раздава много, спомнете си мача с “папагалите”.

От къде могат да дойдат проблемите:

• Ейлофсон може да е малко разконцентриран заради информации за трансфери.
• Контузията на Яблонски е тревожна, дано да отмине бързо.
• Давиди Марияни за мен е пълна енигма и не е зле да тръгне по пътя на Гомез.

Очаквания за изхода на мача:

• Много ми се иска да бием 3-0 ( голове на Костов, Цветкович и Димитров)
• Преса по целия терен и красива игра( това го декларира треньор ни нон-стоп).
• Ранен гол като в Монтана срещу Ботев(Враца).
• Обертан да е навсякъде и да тормози русенци.
• Полачек да набира повече самочувствие и да запази суха мрежа.

Само Левски и дано играта , и отбора ни да радват очите и сърцата ни.

Малко високопарно звучи заглавието на статията, но просто бях длъжен да седна да пиша и да изразя мнението си. За нас – “синята общност” настъпиха тежки и черни времена. Това са времена на: предателства, раздори, разруха, ниска посещаемост плюс поредния загубен финал.  Но какво значи всичко това съизмеримо с нашата обич и любов дори след смъртта.

Човекът, който ме запали по “Левски” е дядо ми(лека му пръст). Един велик човек, който се прекланяше пред една икона – Георги Аспарухов-Гунди. Всеки път, когато моя дядо споменаваше името на великата деветка се просълзяваше и ми казваше, че с Котков – Котето са на едно по-добро място. Както всеки един от вас е чувал многократно, Господ прибира ангелите си по-рано от другите. А те са повече от: приятели, ангели, играчи на Левски и икони. Те са едно чудо, което може да ни прави горди, че са защитавали цветовете на любимия ни тим. Мерси, че Ви има..

Израстнал съм в непосредствена близост да стадиона на едно срамно четирибуквие, което сега не се знае точно какво е. Още от дете помня тяхната низост и простотия, когато кълняха и обиждаха Гунди, Котето и синия тим. Ставаше ми срамно, тъжно и жално за техните бедни души. Но колкото те повече сипеха отрова по великия ни тим, ставам все по-страстен син почитател, вниквах в целия смисъл на значението на израза : “да бъдеш левскар”.

И може би тук е момента да изложа в няколко точки, защо през всичките близо 40 години , които сам на тази планета обичам нашия тим -Левски толкова силно.

Левскар съм, защото:

1. Синият цвят е цвета на свободата и той е единствения, който основополага вселената, небето и морето.
2. Група патриоти създават с чисто безкористна цел една светиня, наречена ФК “Левски”. Това е името на най-великия българин, при споменаването му, винаги ме побиват тръпки.
3. Името на нашия клуб е символ на : доблест, чест, лоялност и родолюбие.
4. Имаме най-великата публика. Това са милиони сърца, които туптят в едно щом “Левски” стъпи на терена.
5. Защото Гунди е образа, човека, играча, ангела и иконата, за която разказвам на моя син.
6. Защото след онзи паметен гол на Кайзера срещу “Глазгоу Рейнджърс” съм плакал като малко дете.
7. Защото след кървавия гол на Гонзо срещу Чорбата всички в сектор Б полудяхме.
8. Защото този феномен го има и е на 104 години, въпреки опитите на БКП да ни унищожи, преименува и разформира.
9. Защото Списаревски е на екипита на нашите футболисти. А за него думите ще бледнеят.
10. Левскар съм и защото вярвам, че скоро ще сме пак сила и фактор и в Европа.
11. Вярвам също, че чудесата на Наско и Мъри ще се случат пак.
12. “Левски” е в и е всеки един от нас.
13. Да си левскар е чест и дълг.

Исках да кажа и напиша много неща, но вълнението в мен надделява. Не губете кураж , левскари. Идват светли времена. Ние имаме история, публика, нов треньор и дръзновение за победа. Който ни мрази под нас ще лази.  И никога не забравяйте, че нашата любов е по-силна от тяхната омраза!!

П.С Надявам се тази статия да достигне и до Славиша Стоянович.